Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": След обиди, ругатни и омраза - депутатска ваканция
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Народните представители са във ваканция. От една страна, отдавна очакван момент. Първо, заради въртележката от избори през последните години някак ни се искаше да доживеем до тази новина – сесия на НС, която не само започва, но и завършва.
При това нова ще започне след ваканцията на депутатите. Второ, защото българските граждани са вече във ваканция и очакването, че по време на почивката ще се забавляваме безплатно с щуротиите на политиците, е част от традиционната почивка. Но атмосферата е буквално отвратителна, а поведението в пленарна зала дори не е забавно. Иска ни се нещо по-леко, по-весело и с поне минимум степен на интелигентност.
От друга страна, следват обичайните коментари – и какво толкова направиха, че да си почиват. Наистина защо толкова често депутатите почиват при почти пълната убеденост, че нищо полезно не вършат? Разбира се, не е важно да броим колко текста са обсъдили, колко закона са приели и поправили, колко решения са взели. Според мен никой не се впечатлява от тези аритметични усилия.
На практика постоянно ни се налага да чуваме аргумента – има 20, 30, 15 закона, които, ако не бъдат гласувани от НС, край. Най-често краят е загуба на пари за страната. Но проблемът за мен е, че най-често и когато гласуват закони, действието на народните представители на практика води до загуба на пари. За отделните граждани или дори за цели социални групи. По-важното е, че техните решения водят до загуба на време и перспективи за държавата и следователно за всеки от нас. Така че оценката на това какво свършиха в НС за тази парламентарна сесия би следвало да е резултат от прилагането на множество други критерии извън аритметичните.
След последните избори имаме различна ситуация – политическият процес от криза, изразяваща се в серия от предсрочни избори поради невъзможност да се създаде или закрепи функциониращо редовно избрано правителство, преминава в ситуация на нормалност. И трябва да си признаем, и ние като граждани, и политиците се опитваме да свикнем с нея.
Винаги след състояние на ненормалност – необуздан гняв или умопомрачителна любов, човек има нужда от време, за да се върне към състоянието на балансирани емоции и чувства, а след това и към състояние, в което поведението се ръководи от разума. Така че първата оценка на тази парламентарна сесия е, че все още политиците не са влезли в състоянието на нормалност. Голямата част от българските парламентаристи не са осъзнали, че не са в предизборна ситуация – която в последните 4 години всъщност беше постоянното им състояние, – а са в ситуация на парламентарен дебат и легитимно избрано правителство.
Поведението им в пленарната зала е по-скоро сблъсък на две предизборни агитки, отколкото действие, насочено към постигане на най-ефективни решения и законодателство. Проблемът е и в това, че този процес на нормализация дори не е започнал. Т. е. българските народни представители вече повече от 6 месеца отказват да приемат факта, че се намират в парламентарна зала, че трябва да работят в комисии, че отношенията им с избирателите са дългосрочни, следователно не е необходимо всеки ден да създават драматични ситуации, с които да търсят подкрепа.
За разлика от предизборната ситуация гражданите не държат всеки ден да бъдат ангажирани с проблемите на политиците, с това колко те са загрижени за нас, с необходимостта да чувстват подкрепата към тях и нашето нарастващо недоволство от опонентите. Дори вотовете на недоверие към правителството, които следва да ни покажат наличие на алтернатива и възможност за избор, по-скоро се превръщат в постоянни сметки – ще съберем ли подписи за вота, ще съберем ли гласове в зала и колко точно, дали този или онзи ще е в зала и прочее.
По нито една от дискутираните теми българите не получиха представа кое решение би било по-полезно за тях. Единственото, което научаваха онези, които проследяваха дебатите, беше колко силно се ненавиждат политиците и колко им е непоносимо да работят заедно. Естественият резултат е нарастващото недоверие към НС, което като че ли заприлича на място, в което са събрани насила някакви емоционално неуравновесени индивиди, които отказват да вземат решение, защото не се понасят един друг.
Така че първият извод на изминалата сесия е, че ваканцията на политиците не е заслужена почивка след добре свършена работа, а възможност да избягат от задължението, заради което им плащаме. Оттук и нарастващият фокус на гражданите върху заплащането на депутатите, което рязко се разминава в тяхното съзнание със степента на изпълнение на задълженията на народните избраници. И нелепото усещане, че политиците не разбират същността на своето битие – ние ги избираме, за да отидат в пленарна зала не за да се бият, ругаят, обиждат и мразят, а за да намерят начин да решат проблемите ни.
Докато политиците неясно защо си въобразяват, че колкото повече се карат, вместо да работят, толкова по-бързо ще отидат на избори, на които да изберем само такива, които ще се харесват един друг. Ситуация, която е напълно неразбираема от гледна точка на реалността, в която избираме такива политици, които да харесат на нас, а не такива, които ще се понасят един друг.
Като резултат от това, че имаме функциониращ парламент и правителство, в Народното събрание имаме забравено в последните години разделение на управляващи и опозиция. Разделение, което налага необходимостта да приемеш, че ставайки народен представител, е задължително да влезеш в дрехата, която са ти отредили избирателите. Да си опозиция или да си управляващ е конструкция, която самите партии трябва да изградят в зависимост от броя елементи, с които избирателите са определили, че участват в този градеж. И какво наблюдавахме през последните години?
Промяната в българския политически живот като че ли се изроди от възможност за промяна в обществото и живота ни във възможност за промяна според мерака на отделни политици и партии. Които, вместо да приемат йерархията на отредената им власт и следователно място в политическите процеси, се опитват след изборите да налагат своята желана йерархия на власт. От една страна, този процес беше важен фактор за дестабилизацията и множеството избори заради отказа на партиите да приемат посоченото от избирателите място и да действат съответно на получените на изборите позиции.
От друга, този процес продължава да пречи на конструктивната работа на парламента. Защото по всеки един въпрос се заражда битка за доказване кой има властта да взема решенията, която власт се изроди в българските условия във власт да се саботира създаване на мнозинство. Така всяко решение се представя пред обществото не като действие, което има своите позитивни и негативни последици, а като действие, в което най-важното е кой го е решил, кой е гласувал, кой го е подкрепил и кой се е опитал да го отхвърли. Излиза, че не е важно какво е решено, а кой е гласувал – „Възраждане“ с ГЕРБ, как така?! ПП-ДБ с „Величие“, защо така?! Но, разбира се, ключовото – ДПС - Ново начало с кого гласува, какво подкрепя, кого завладява.
И ако днес попитаме който и да било от българите, единственото, което той задължително знае, е какво е направил Пеевски. И това на фона на декларираните позиции, че най-важното е да се премахне влиянието на Пеевски в изпълнителната, съдебната и законодателната власт. В резултат тази сесия на НС е добро доказателство за нарастващото влияние на ДПС - Ново начало в българския политически живот.
Важен фактор за което е разкраченото поведение на ПП-ДБ, които от позициите на опозиция, която се бори срещу зависимостта на управлението и на държавата от човека, произведен от тях в символ на дълбоката държава, постоянно постигат обратния ефект – отказът за участие в правителството създаде възможност гласовете на ДПС - Ново начало да станат част от парламентарното правителствено мнозинство; противопоставянето на АПС срещу ДПС доведе до загуба на правителствено мнозинство, но стабилизира важността на подкрепата за правителството в парламентарна зала от ДПС - Ново начало и така правителството на малцинството стана още по-обвързано с гласовете на тази партия; битката срещу корупцията доведе до разпад по оста корупционни действия вътре в ПП в две от най-важните общини в държавата – София и Варна; битката срещу ГЕРБ за изваждането му от изпълнителната власт има за резултат стабилно функциониращо правителство и нови коалиционни партньори за тази партия, а приближаващите президентски избори все повече формират тенденция за необходимост от общи действия, ако десните искат отново да имат позиции в президентската институция.
Така вторият извод от изминалата парламентарна сесия е, че всеки опит на опозицията да се държи като властваща и ръководеща политическа сила има за резултат укрепване позициите на управляващите. Може да се каже, че българският парламент се превръща в учебникарски пример за това как ролята и задачите на управляващи и опозиция имат своето решаващо влияние върху възможностите на една политическа сила да функционира като такава. Което е обяснимо, защото става дума за нещо, което социологията изследва от столетия – проблемът за ролята, статуса и произтичащия от възможното неразбирателство за тези неща ролеви конфликт.
Можем да кажем, че ГЕРБ, ИТН и БСП имат разбиране за това какво означава да си управляващ и какво трябва да се прави в тази позиция/статус. Докато ПП-ДБ най-вече нямат все още представа какво означава да си опозиция и какво следва от подобен статус. Достатъчно е да посочим примера с избирането на състав и ръководство на редица органи от НС, когато опозицията с дълбоко възмущение обяснява, че управляващите си избират когото те решат. Ами това е политическият процес – мнозинството може да взема такива решения. Да, то може и да приеме определени предложения от опозицията и да ги подкрепи, но само и единствено ако те са направени от позициите на опозиция, а не са опит да се налагат решения от опозицията на управляващите.
По-важното в случая е фактът, че и управляващи, и опозиция са в ролеви конфликт. Управляващите, защото хем са управляващи, хем не са мнозинство. Опозицията, защото хем е опозиция, хем се държи като че ли тя управлява. И тук проблемът не е, че опозицията иска да управлява, а че фокусът трябва да е върху иска, а не върху управлява. Т. е. опозицията може да управлява само в бъдеще време, а в настоящето управляват други и те вземат решенията.
Не на последно място характерно за тази парламентарна сесия беше вземането на две ключови решения – за приемане на България в еврозоната на 1 януари и законите, които дават възможност да се получат най-накрая пари по Плана за възстановяване. Ако за първото позициите, решението и донякъде последствията станаха ясни на българското общество, по второто общественото мнение тъне в общи позитиви – ще получим едни милиарди от ЕС. Но в какво ще се вложат, българите остават в неведение.
Например има няколкостотин милиона евро, които ще получим за производство на батерии. На фона на провала на Зелената сделка остава въпросът за стабилността на развитие на това производство във времето, неговите пазари и най-важното – технологията за утилизиране на тези батерии, без да се замърсява околната среда, което би следвало да ни замисли и за състоянието на тази среда при производството им. И така, какво знаем за ефективното развитие на българската икономика благодарение на тези очаквани от години, вписвани във всеки пореден, неизпълнен бюджет на страната? Парламентарните дебати не ни дадоха необходимата информация, която вероятно ще получим на части чрез позитивните послания на отделните министри. Може би това е полезен ход за правителствения ПР. Но по отношение на партиите приемането на еврото и парите от ЕС послужиха за доста нескопосани действия в посока изграждане на позитивен образ.
Позициите по приемане на еврото разделиха категорично опозицията, без да повлияят върху единството на правителствената коалиция. Това разделение е определящо и не позволява обединяването на опозицията в битката за сваляне на правителството. Нещо повече, самата опозиция, особено в лицето на ПП-ДБ, не желае сваляне на правителството и отиване на предсрочни избори. Дори последните партийни катаклизми в ПП, арестът на кмета на Варна, последвалите протести – всичко беше насочено към възраждане на извечния приоритет на ПП и ДБ – съдебна реформа и справедливо правосъдие.
Така от едната страна са „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“, които декларират, че има нужда от радикални действия и едни предсрочни избори са част от техните цели. От другата страна са ПП-ДБ, които хем са срещу правителството, хем не им се отива на избори, защото знаят, че на тях не ги очаква победата. Това разделение ще се развива или тушира, но избирателно. ПП си сътрудничат с „Величие“ и не биха били особено против да работят и с МЕЧ, но с „Възраждане“ противопоставянето е категорично. МЕЧ тактически могат да си сътрудничат с ПП, но за тях по-важно е да спечелят радикалните избиратели, поради което те се доближават до „Възраждане“, но само заради изсмукване на техни избиратели. Колкото повече се развиват сложни връзки между тези опозиционни партии, толкова повече нарастват усилията всяка партия да доказва, че позициите са различни, а действията на близост са случайни.
Това страстно танго едно напред и две назад се активизира силно в края на политическия сезон, така че можем да прогнозираме, че през новата парламентарна сесия ще стане още по-напрегнато и страстно. ПП ще продължи с фиксациите си за оцеляване и стабилизиране. ДБ ще продължи да се суети между силата на моментни позиции и мекотата на ценностните позиции. „Възраждане“ ще продължи да се върти между улицата и парламентарните действия. МЕЧ ще продължи с моноспектакъла анти всичко и всеки. „Величие“ ще продължи да се представя за вселенски промисъл. На този фон управлението ще си действа в параметрите, определени от подкрепата на ДПС - Ново начало и желанието на управляващата коалиция да постигне резултати, които да попречат на свалянето от власт.
И нищо от дефектите и проблемите, демонстрирани в тази парламентарна сесия, няма да бъде отстранено: пленарната зала ще продължи да бъде терен на предизборни битки, без да има избори; опозицията ще се държи като че ли те управляват, а управляващите ще ни обясняват, че не те управляват; и докато министрите ни представят разни полезни и хубави неща, които ни се случват или ще ни се случат, опозицията ще се опитва да активизира хората – за протести, демонстрации, окупации, подписки и вотове на недоверие. И всичко това далеч от нашето ежедневие и грижи. Накратко, бъдещата есенна парламентарна сесия – като изминалите пролетна и лятна.
